Дрехите на Гонзлес | Открийте историческо облекло сега

ОБЛЕКЛО В GONZALES: КАКВО НОСЕХА ПО ВРЕМЕ НА „ЕЛА И ВЗЕМИ ГО“ И ТЕКСАСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Когато си представяме заселниците на Gonzales през първите дни на Революцията в Texas, особено около инцидента „Come and Take It“ от октомври 1835 г., важно е да запомните, че облеклото им далеч не беше униформено. Това отразява не само тяхното гранично положение, но и техния смесен културен произход, икономически ограничения и задаващия се преход от живот на заселници към пълномащабна война.

ЕЖЕДНЕВНО ОБЛЕКЛО ПО ВРЕМЕТО НА "ЕЛА И ВЗЕМИ"

В Gonzales: Hope, Heartbreak и Heroes облеклото на местната милиция е описано с ярки подробности. Повечето мъже носеха панталони от еленова кожа и ловни ризи или якета, практични дрехи, пригодени за суровите условия на живот по границата. Тези тоалети често са били носени тънки и с петна от употреба и атмосферни условия, създавайки мозайка от цветове, от „ярко жълто до стъклено черно“. Това не беше просто гранична функция - това беше необходимост. Дрехите им са ръчно изработени, ремонтирани и преназначени, а не масово произведени.

Шапките варират в широки граници, отразявайки личните вкусове и произход на милицията. Някои носеха шапки от еленова кожа, напомняйки мита за американския граничар, докато други носеха сомбреро с високи корони, намек към влиянието на културата на Техано и близостта до Мексико. Обувките също бяха непоследователни. Много мъже носеха мокасини — някои домашно изработени от „домашно дъбена кожа“ — докато ботушите бяха рядкост. Всъщност, един акаунт предполага, че може да не е имало нито един чифт конвенционални ботуши в цялата сила, събрана в Gonzales.

Повечето носеха кремъчни пушки с дулно зареждане, с чанта за изстрели и рог за барут, преметнати на гърдите им. Почти всеки мъж също имаше нож в колана си, а някои носеха пистолети. Тези оръжия не бяха церемониални - те бяха инструментите за оцеляване на границата и, все по-често, на война. Gonzales: На ръба на цивилизацията

Gonzales беше граничен град, основан като част от колонията на Green DeWitt, и беше едно от най-западните англо-американски селища в мексиканския Texas. Това местоположение го превръща в буферна зона между територията на команчите и вътрешността на Мексико. Това означаваше две неща:

Постоянна заплаха от индиански набези и по-късно мексикански военни репресии.

Ограничена инфраструктура и оскъден търговски достъп.

Хората от Gonzales носеха предимно ръчно изработени или домашно изтъкани дрехи — еленова кожа, домашно изпредана вълна и груб лен. Дрехите бяха утилитарни, закърпени и често използвани повторно. Както се отбелязва в книгата Gonzales: Hope, Heartbreak and Heroes, ботуши практически не съществуваха. Вместо това заселниците използвали домашно изработени мокасини, а шапките варирали от шапки от еленова кожа до широкополи сламени или филцови шапки, каквото успели да сглобят от наличнитеGonzales надежда сърцебиене….

Жените изработваха дрехи от преработени тъкани, както се вижда с Sarah DeWitt, който разкъсва булчинска рокля, за да направи флага „Come and Take It“. Търговските стоки бяха оскъдни и повечето текстилни изделия бяха или докарани с волски коли от брега или Мексико - когато мирната търговия беше възможна - или предени и шити на място.

САН АНТОНИО ДЕ БЕКСАР И КОЛОНИЯТА НА ОСТИН: СНАБДИТЕЛНИ ЛИНИИ И СТАТУТ

Сега сравнете това с San Antonio de Béxar, град, който е бил заселен от началото на 1700 г. и е функционирал като регионално седалище на мексиканската власт. Имаше:

Пресидиалните военни сили, които често имаха регламентирани униформи.

Достъп до мексикански линии за доставки, идващи от Ларедо и Салтильо.

Общност от потомци на жителите на Канарските острови, теяно и търговци, които са имали дългогодишни търговски мрежи.

Жителите на Бексар имаха достъп до вносни тъкани - памук, вълна, дори коприна за елита. Мъжете може да носят вълнени жилетки, ушити бричове и сомбреро финос, а жените от Техана могат да бъдат видени в ярко оцветени рокли, ребозо или дантелени мантили. Макар и да не е разточителен според европейските стандарти, разликата в кройката, материала и покритието ще бъде незабавно видима в сравнение с по-грубите гранични заселници.

По същия начин колонията на Остин (Сан Фелипе) е била по-близо до река Бразос и залива Галвестън, което я прави по-свързана с англо-американските търговски пътища през Луизиана и Ню Орлиънс. Търговците донасяха готови стоки като калико, ботуши, калай, копчета и пушки, а по-богатите заселници често запазваха по-източноамериканската мода. Това беше място, където някои мъже можеха да носят платнени палта, а жените притежаваха чадъри и бонета.

КАКВО НИ КАЗВА ОБЛЕКЛОТО

В Gonzales дрехите бяха продължение на оцеляването – прагматични, груби, често домашно направени. Пушка, барутен рог и нож бяха толкова важни, колкото ризата или обувките.

В San Antonio или Austin’s Colony дрехите могат да отразяват статус, идентичност и връзка с по-широкия свят – символ на връзки с Мексико или САЩ.

Контрастът между грубите, готови за война заселници от Gonzales и политически свързаното дворянство от San Antonio или заселниците-търговци от Сан Фелипе не е само визуален – той е идеологически. Gonzales не се обличаше за показ. Обличаха се за защита.

ОБЛЕКЛО ЗА ЖЕНИ И ДЕЦА

По време на Runaway Scrape през 1836 г., когато много семейства Gonzales избягаха на изток пред настъпващата армия на Santa Anna, облеклото им беше още по-ярко свидетелство за трудностите. Леден дъжд и кал превърнаха дрехите в опасност за оцеляването. Одеялата и дрехите замръзнаха за една нощ. Повечето заселници нямаха обувки от истинска кожа; вместо това те носеха домашни мокасини, често подгизнали и едва държащи се заедно. Децата вървяха боси през вода до коленете, а хората изоставяха вързопи дрехи покрай пътя, за да облекчат товара си.

Тези подробности показват ярък контраст между живота по време на сблъсъка „Come and Take It“ през октомври 1835 г. и опустошението от началото на 1836 г. През октомври заселниците все още бяха в настъпление – обединени, твърди и горди. До март те бяха разбити бежанци, чието облекло символизираше хора, изтощени от войната, времето и страха.

КАК ОБЛЕКЛОТО СЕ ПРОМЕНИ С НАПРЕДВАНЕТО НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Облеклото на тексаските сили леко еволюира с ескалирането на революцията. По време на официалните кампании - като обсадата на Бексар и похода към Сан Хасинто - някои войници са били облечени с дрехи в стил милиция, включително памучни панталони, ленени ризи и вълнени палта, особено ако са имали подкрепа от по-богатите градове или дарители. Но дори и тогава стандартизация на практика не съществуваше. За разлика от официалната национална армия, тексианците нямаха еднообразие. Много бойци продължиха да носят ловно облекло, докато други се сдобиха с военно оборудване в мексикански стил, като серапи, кавалерийски пояси или бандолиери - особено тези като войските на Техано под Хуан Сегуин.

Както Стивън Хардин отбелязва в Тексианската Илиада, „тексианското облекло остава толкова разнообразно, колкото и техните редици“. От англо-американски граничари в еленова кожа до Техано с изрязани якета и напуснати шапки, тексианската армия беше смесица от личности и идентичности.

КАКВО ОЗНАЧЕ ВСИЧКО ТОВА

Това, което носеха мъжете и жените от Gonzales, не беше просто практично – беше символично. Липсата на ботуши, протритата еленова кожа, домашно изработените мокасини: всичко това говореше за тяхната импровизация, устойчивост и грубо предизвикателство. Облеклото се превърна във вид визуален разказ. За разлика от съвременните армии, нямаше код за облекло, но в това грубо единство, изковано от кръпена кожа и домашно изтъкан плат, те изглеждаха като хора, готови да отстояват нещо, дори ако трябваше да го направят боси.

Външният им вид може и да не отговаряше на този на професионалните войници, но отразяваше граничната реалност: хора, готови да защитават домовете си с каквото имат. И това — подобно на оръдието, което отказаха да върнат — беше нещо, което си заслужава да се помни.